При мотивационната терапия работя главно със самооценката и самосъзнанието на клиента. Хроничният стрес, фрустрациите, неудовлетворението и житейските несгоди безпощадно рушат самооценката и променят самосъзнанието ни в негативна посока. Ставаме нерешителни, преставаме да вярваме в себе си и в способността си да се адаптираме и да вземаме каквито и да било решения. Изобщо демотивираме се да играем главната роля в собствения си живот, съществуваме инертно и често се изолираме, което на свой ред води до по-дълбока фрустрация. Порочният кръг на апатията се завихря.

Целта на мотивационната терапия е да върне мотивацията и мотивираността, да повиши самооценката, да регулира самосъзнанието и да подобри социалната активност. Тя възвръща вярата в силите и потенциала ни да живеем пълноценно според собствените ни разбирания за това.

Този тип терапия е позитивна по своята същност и акцентира върху силните страни, талантите и способността за положителна промяна, заложени в човешката личност. Съчетавам я чудесно с хипнозата, но също така я провеждам и отделно под формата на терапевтични събеседвания.

Като терапевт нямам моралното и професионалното право да давам съвети или да съдя. Мога обаче да предложа друг подход и гледна точка към проблема. Мога и да го „прерамкирам”. Мотивационната терапия включва и точно това „прерамкиране”, което представя проблемите в съвсем нова и доста по-приемлива светлина. Това дава ново усещане за справяне и елиминира доста от страховете.

Винаги съм вярвала, че именно мотивацията и стабилната вяра в себе си са непреходните предпоставки към всеки траен успех.